header

Структура

Резюмета на годишен отчет по текущи и завършващи проекти



РЕЗЮМЕТА НА ГОДИШЕН ОТЧЕТ 2017 Г. ПО ТЕКУЩИ И ЗАВЪРШВАЩИ ПРОЕКТИ



Проект P 137 на тема: „Генетични ресурси, селекция и семепроизводство на житни фуражни култури”,
Ръководител: Проф., д-р Анелия Кътова,
Срок: 01.01.2014 г. – 31.12. 2017 г.


Целта е съхранение, поддържане и обогатяване на генетични ресурси при многогодишни житни фуражни треви, сорго и суданка, създаване на нови сортове с висока продуктивност и екологична стабилност, високо качество на фураж и семена, за различни направления на използване, семепроизводство на авторски и високи категории семена. Приключи успешно официалното сортоизпитване (ИАСАС) за РХС и БСК на нови сортове пасищен райграс Тетрани и Тетрамис. Пасищен райграс сорт ИФК Хармония е утвърден за стандарт. С положителни доклади от ЕК и Заповед на Министъра на МЗХ за утвърждаване и вписване в списък А на ОСЛ (РД 09-385/03.05.2017 г.) са издадени: Сертификат № 11111/26.09.2017г., ПВ на Р. България, за сорт пасищен райграс Тетрани и Сертификат № 11112/26.09.2017г., ПВ на Р. България, за сорт пасищен райграс Тетрамис. Новите сортове, създадени чрез приложение на полиплоидизация и флоуцитометричен скрининг са тетраплоидни, високопродуктивни за фураж и семена, зимоустойчиви, дълготрайни, толерантни на болести и засушаване, с високо качество на фуража и различна ранозрялост. Превишават стандарта по добив зелена маса: Тетрани с 27% и Тетрамис с 41%, а по добив суха маса: Тетрани с 21% и Тетрамис с 27%. Извършва се индивидуална комплексна оценка в 3 колекционни питомника с 34 номера многогодишни житни треви по продуктивност на фураж и семена, морфология и биология на 1700 генотипове от пасищен райграс, ежова главица и тръстиковидна, ливадна и червена власатка. Ранжирането по продуктивност на фураж за топ 10 при пасищен райграс е само от тетраплоиди: Roy; Meracoli; Meltador; Melpetra; Floris; Mara; Merlinda; Tetrany; Merkem, и Tetramis, което определя полиплоидизацията като подходящ метод за повишаване на продуктивността. При тръстиковидна власатка българския сорт Албена превъзхожда останалите. Ливадната власатка заема междинно положение, а червената власатка е най-нископродуктивна - за декоративни цели и пасищно използване. При ежова главица сорт Дъбрава и българските екотипове превишават румънските сортове Magda и Intensiv. По продуктивност на семена: за пасищен райграс в Топ 3 са Тетрамис, Тетрани, Melpetra, за власатка - румънските сортове превъзхождат Албена, за ежова главица сорт Дъбрава е най-продуктивен. При оценката по 9 морфологични признаци за всяка колекция е налице голяма вариабилност и генотиповете са диференцирани по направления на използване за фураж (пасищно, сенокосно, смесено и самостоятелно отглеждане) и декоративни цели. Пасищен райграс сорт ИФК Хармония, Тетрани и Тетрамис, гребенчат житняк сорт Свежина и пустинен житняк сорт Морава се сортоподдържат и са произведени автентични семена на селекционера и базови семена от сорт Хармония. Чрез експедиции са събрани 12 образци от многогодишни житни треви и сорго, за селекционни програми и пълноценно използване на биоразнообразието на България. Създадени са перспективни мутантни линии суданка и сорго и са изпитани за четвърта година по РХС и БСК. Мутантна форма суданка МК1 е с високи, изправени, неполягащи, средномощни стъбла, добре облистени, с бърз темп на отрастване след покосяване и подчертана лятна продуктивност, с висок размножителен коефициент, и превишава Ендже 1 средно с 31,4%. Установена е селективността на хербициди за борба с плевелите при семепроизводството на многогодишни житни треви, сорго и суданка и алелопатични взаимоотношения. За суданката хербициди с относително ниска фитотоксичност са Дикопур Ф, Лумакс 538 СК и Лаудис ОД, а за соргото Лумакс 538 СК, Лаудис ОД; Корида 75 ВГ и Дикопур Ф. Двукомпонентният хербицид Буктрил универсал е с висока селективност при пасищен райграс, ежова главица и пустинен житняк. Оценено е качеството на генотипове многогодишни житни треви, сорго и суданка по: химичен състав, смилаемост и хранителна стойност, степен на лигнификация, водоразтворими захари и пигменти.

Проект P 164 „Оценка, съхранение, обогатяване на генетичните ресурси от Sorghum vulgare var. technicum и технологични решения при производството на фураж и семена“,
Ръководител: Доц., д-р Пламен Маринов-Серафимов,
Срок: 01.01.2017 – 31.12.2020 г.


С изпълнението на настоящия проект се цели да се събере, систематизира, оцени генетичното разнообразие на местни сортове Sorghum vulgare var. technicum [Körn.] и съхранят наличните генетични ресурси. За целта, през периода е създадена работна колекция от интродуцирани и местни сортове техническа метла (Sorghum vulgare var. technicum [Körn.]) от различни географски райони на България. Проучена е динамиката на нарастване, натрупване на свежа и суха биомаса, качество на метлиците и добив на семена от местни и интродуцирани сортове техническа метла в три пункта - Централна Северна (с локации Плевен и Павликени) и Южна България (локация Пловдив). Установено е, че най-голямо количество свежа, суха биомаса и семена от единица площ натрупва местния сорт MI16N, който надвишава стандарта Szegedi 1023 от 111,8 до 147,0% и сорта суданка Vercors - от 112,0 до 144,0%, независимо от динамиката на агрометеорологичните условия. Генотиповете S14, GL15A и PL16 формират висок добив на фураж и семена за условията на Северна България, но са с по-ниска продуктивност за района на Южна България. Независимо от агрометеорологичните условия сортът Szegedi 1023 и местният сорт S14 формират метлици с най-голяма дължина, спрямо която се определя „класата“ и пригодността им като суровина за индустрията. Сроковете на сеитба не оказват влияние върху добива на семена и „класата“ на метлиците при техническата метла. Плевелната асоциация в посев на техническа метла за агрометеорологичните условия на Централна Северна България е представена основно от двусемеделни плевелни видове Convolvulus arvensis L., Hibiscus trionum L. и Sinapis arvensis L. Хербицидите Буктрил универсал и Биатлон 4D, приложени в стандартни дози във фенофаза трети лист (BBCH 13) са с висока селективност към тестваните генотипове техническа метла и могат да бъдат използвани за борба с двусемеделни плевели в посеви за фураж и семена, докато Мерлин Флекс 480 СК предизвиква от среден до висок фитотоксичен ефект, а Пасифика ВГ - до загиване на посева.

Проект P 165 “Създаване на нови сортове и семепроизводство на бобови фуражни култури”,
Ръководител: Проф., д-р Даниела Кертикова,
Срок: 01.01.2017 – 31.12.2020 г.


Целта на проекта е обогатяване и проучване на генофонда от бобови фуражни култури, създаване на нови сортове, сортоподдържане и семепроизводство. Разработва се от 11 научни работници в т.ч. шест от ИФК - Плевен, трима от ИЗС - Русе и по един от ОСС - Павликени и ИПЖЗ - Троян.
Люцерна: Осъществена е селекционна оценка на 15 двойнолинейни хибрида люцерна по продуктивност на семена. Кръстоската 9/2х1/2 с установен положителен истински хетерозис за продуктивност на фураж и бърз темп на подрастване, се характеризира с най-висока семенна продуктивност (12,35 g/растение). Започна семепроизводство на кандидат сорт пасищна люцерна (№ 3АS) и са получени семена-поколение Syn2. В конкурсно сортоизпитване (четвърта година) в екологична мрежа, две нови синтетични популации люцерна (на ИФК и ИЗС) са с по-висок добив на фураж в сравнение със стандарта Приста 3. Изследват се звена от технологията за семепроизводство на пасищна люцерна - агротехнически срок за прибиране на семената и междуредово разстояние. Проучена е селективността и ефикасността срещу кускута на биологичен тор с контактен хербициден ефект при сортове люцерна. Сегадор приложен в доза 5 или 8% разтвор + 400 ml/ha Меламиел може да се използва успешно. С изпълнението на задачите по сортоподдържане и семепроизводство, ИФК е получил роялти от лицензионни договори за семепроизводство на люцерна сорт ДАРА и сорт ПЛЕВЕН 6.
Червена и хибридна детелина: Излъчени са три фамилии с достоверно по-високи годишни добиви в трета вегетация спрямо сорт Ника 11.
Звездан: Проучва се изходен материал от 16 сортове и популации по продуктивен потенциал и качество на фуража. Българските популации 2 и 3 се отличават с по-висок брой стъбла, по-дълги стъбла и по-голямо количество свежа биомаса в сравнение със стандарта (Търговище 1). Установени са различия в основния химичен състав на седем сорта звездан с различен произход.
Пролетен и зимен грах: Осъществено е описание по 65 признака и показателя (методика на UPOV за РХС) на девет линии зимен фуражен грах. Установяват се достоверни различия между линиите (5/5, 5/19, 6/5) и родителските компоненти по повече от един признак, с което се покриват изискванията на ЗЗНСПЖ. Проучва се създаденото генетично разнообразие при грах в F5 поколение. Резултатите от КСО показват, че пролетен грах №29 представлява селекционен интерес в направление за зърно.
Зимен фий: Събрана е работна колекция, извършена е хибридизация, проучени са образци по фенологични показатели и количествени признаци. Сортовете K-29800, K-30671 и Аско 1 са подходящи като родителски компоненти в комбинативната селекция в направление за фураж.

Проект ПОЗМ 218 «Бобови фуражни култури и тревни смески за устойчиво земеделие»,
Ръководител: Проф., д-р Вилиана Василева,
Срок: 01.01.2017 – 31.12.2020 г.


Бобови фуражни култури и тревни смески са обект на проучване в проекта. Научно-изследователската работа е съсредоточена в тринадесет полски и един вегетационен опит, извеждани в Институт по фуражните култури - Плевен, Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията “Никола Пушкаров” - София и Институт по физиология на растенията и генетика - Киев, Украйна. Проучват се: технологични подходи при отглеждане на бобови фуражни култури и тревни смески - сеитба под покров, и се проследява продуктивността и промяната на биометрични и физиологични характеристики на основните култури; сеитба на основната фуражна бобова култура (люцерна) в смеска с различни житни култури и съотношения; съвместимост при смесено отглеждане на някои видове от род Sorghum (суданка, сорго за фураж и техническа метла) и люцерна в годината на създаване на посева, и възможност за отглеждане на люцерна под покров. В агрофитоценози на еспарзета, звездан и люцерна (самостоятелно и в смески с ежова главица), сяти под покров на пролетен фуражен грах, са проучени динамиката на плътността на плевелите при естествен фон на заплевеляване след интензивно използване и вредата от някои почвообитаващи коренови неприятели. Определена е ензимната in vitro смилаемост и хранителна стойност на фуражната биомаса от бобови фуражни култури и тревни смески при различен начин на използване. Проучени са промените в химичния състав, съдържанието на влакнинни компоненти на клетъчните стени и in vitro ензимната смилаемост на сят и естествен пасищен тревостой. Проучена е грудкообразуващата способност на едногодишни бобови култури (грах, соя, бакла, нахут, фий), проучва се тази на многогодишни бобови фуражни култури (люцерна, звездан, еспарзета, червена детелина, бяла детелина) самостоятелно и в смески с житни (безосилеста овсига, ежова главица) за оптимизиране някои фактори за по-висок симбиотичен азотфиксиращ потенциал. Определено е общото съдържание на пластидни пигменти [(хлорофил a+b) + каротиноиди)] на същите. Изучава се екологичната пригодност и дълготрайност на подземна детелина като перспективна бобова пасищна култура за устойчиво земеделие.

Проект ПОЗМ 219 «Биологично земеделие и интегрирана растителна защита при бобови фуражни култури»,
Ръководители: Проф., д-р Ивелина Николова, Проф., д-р Наталия Георгиева,
Срок: 01.01.2017 – 31.12.2020 г.


Целта на проекта е свързана с проучване на различни екологични подходи и методи за подобряване условията за хранене и по-ефективно усвояване на хранителните вещества, повишаване продуктивността на фуражните култури, осигуряване на стабилни и устойчиви агроекосистеми и опазването им от вредители при биологично и интегрирано фуражно производство. В условия на биологично производство са проучени образци пролетен и зимен фуражен грах, интродуцирани образци лупина и бакла по отношение на тяхната екологична приспособимост, продуктивност и стабилност в условия на биологично отглеждане, тяхната генотипна и сортова реакция към икономически важни вредители, както и откриване на маркери на толерантност към ключови неприятели. Изследвани са растежът, развитието и продуктивността на пролетен фуражен грах и люцерна в условията на биологично производство под влияние на биологичните продукти наноторовете Литовит (в доза 2000 g ha-1) и Нагро (500 ml ha-1), и биоинсектицидите Мадекс (600 ml ha-1) и Агрикол (1000 ml ha-1), тяхната ефикасност срещу основни неприятели, както и въздействието им върху химичния състав, енергийната и протеинова хранителна стойност на фуража. Проучено е алелопатичното действие на водни екстракти от корени и стъбла на Sorghum halepense към сортове фий, както и възможност за съхранение на плевели посредством силажиране с цел пълноценно използване на фуражите в условия на биологично производство. В условията на интегрирано фуражно производство е проучена селективността на хербициди при суданката; токсичността на инсектициди срещу възрастните индивиди на Bruchus рisorum, както и възможността за контрол на Acyrthosiphon pisum с електроактивирана вода.

Проект Ж 116 „Оптимизиране използването на зърно от бобови култури като източник на протеин в дажбите на овце и агнета”,
Ръководител: Проф., дсн Атанас Кирилов,
Срок: 01.01.2015 – 31.12.2017 г.


Целта на проекта е да се проучат възможностите за оптимизиране използването на зърно от бобови култури като източник на протеин в дажбите на овце и агнета.
При хранене на агнета за разплод със зърно от грах и соя като протеинови източници в НСО с женски агнета, са проследени прираста и консумацията на фураж при замяна на слънчогледов шрот Сънпро със зърно от соя и грах. Използвани са 30 женски агнета от породата Черноглава Плевенска овца след достигането на живо тегло около 19,4 kg. Различията в съдържанието на суров протеин при слънчогледовия шрот Сънпро (48,91%) са големи в сравнение с другите два протеинови източника – грах (23,98%) и соя (36,68%), което се обуславя от високото качество на продукта Сънпро, представляващ високопротеинова и нискоцелулозна фракция на слънчогледовия шрот. Високото съдържание на протеин дава основание за пълноценно задоволяване на хранителните и енергийни нужди на подрастващия организъм, както и постигане на висока продуктивност при агнетата. Установява се, че: 1. Зърното от соя и грах, като протеинови източници в комбиниран фураж за агнета е равностоен протеинов източник на слънчогледовия шрот и не оказва достоверно влияние върху тегловото развитие на женски агнета за разплод с жива маса от 19 kg до 28 kg; 2. Полученият среден дневен прираст на женски агнета е от 0,205 до 0,209 kg при дажби с участие на слънчогледов шрот Сънпро като основен протеинов източник, както и при замяната му със зърно от соя и грах; 3. Разходът на фураж за 1 kg прираст е 4,9 кг СВ, независимо от протеиновия източник в дажбата (слънчогледов шрот, соя и грах).
При определяне аминокиселинния състав на зърно от осем вида едногодишни зърнено-бобови фуражни култури - соя – нетретирана и термично третирана, бакла, нахут, фий, грах - пролетен и зимен и лупина, с цел задълбочаване на познанията за състава на зърнените бобови фуражи в светлината на съвременните постановки за хранене на животните, са проучени химическия състав, in vitro eнзимна смилаемост, хемометричния анализ на аминокиселините, минералния състав и влакнинните фракции. Установени са: 1. Среден състав на фуражите: суров протеин 28,95%; сурови мазнини 8,31%; сурови влакнини 6,68%; сурова пепел 4,31% и БЕВ 51,34%; 2. Среден състав на клетъчните влакнинни компоненти: Неутрално-детергентни влакнини (НДВ) 32,20%; Киселинно-детергентни влакнини (КДВ) 14,47%; Киселинно-детергентен лигнин (КДЛ) 3,38%; хемицелулоза 17,72% и целулоза 11,00%; 3. Сумата на незаменимите аминокиселини показва превъзходство на нахута и третираната соя, следвани от бакла, фий, зимен грах и нетретирана соя. Лупината и пролетният фий се характеризират с най-ниски стойности. Протеинът на зърнените бобови фуражи е най-богат на левцин, аргинин и лизин, но е беден на метионин и хистидин.
В обобщение - зърнените фуражи от едногодишни бобови култури са добре балансирани по незаменими аминокиселини, което е изключително важно при балансиране на храненето на животните, а и на хората. Това определя тези фуражи като подходящ източник на протеин с висока стойност. Качеството на протеина във фуражите и храните зависи от състава на аминокиселините и тяхната достъпност в организма. Като първа стъпка е определен пълния състав на аминокиселините, което е принос в определяне на фуражния ресурс в страната. Важно е да се уточни, че хистидинът е включен в състава на незаменимите АК, като се има предвид установеното му вредно влияние върху концентрациите на хемоглобин в кръвта; 4. Установен е и минералния състав на зърно от бобови фуражни култури - от макроелементите Ca, P, Mg, Na, K - те са най-богати на калий (10,78 g kg-1) и най-бедни на натрий (0,12 g kg-1). От микроелементите Fe, Mn, Cu и Zn се отличават два фуража – лупината като най-богата на манган, и зимният грах – на желязо. Анализът на микроелементите е полезен инструмент за диференциране на фуража, както и за удостоверяване на автентичния произход на суровините за фуражни цели.








РЕЗЮМЕТА НА ГОДИШЕН ОТЧЕТ 2016г. ПО ТЕКУЩИ И ЗАВЪРШВАЩИ ПРОЕКТИ



Проект P 137 на тема: „Генетични ресурси, селекция и семепроизводство на житни фуражни култури”,
Ръководител: Доц., д-р Анелия Илиева Кътова,
Срок: 01.01.2014 г. – 31.12. 2017 г.


Целта е съхранение, поддържане и обогатяване на генетични ресурси при многогодишни житни фуражни треви, сорго и суданка, създаване на нови сортове с висока продуктивност и екологична стабилност, високо качество на фураж и семена, за различни направления на използване, семепроизводство на авторски и високи категории семена. Чрез полиплоидизация и флоуцитометричен скрининг са създадени 2 нови сортове пасищен райграс Тетрани и Тетрамис - тетраплоидни, с висок продуктивен потенциал за фураж и семена, зимоустойчиви, дълготрайни, толерантни на листни болести и засушаване, с високо качество на фуража. Те са заявени в ПВ на Република България и за официално сортоизпитване за РХС и БСК в ИАСАС за трета година. Новите сортове превишават по добив суха маса стандарта Хармония, както следва Тетрани с 21% и Тетрамис с 27%. Проучват се 3 нови КП с общо 34 номера сортове и популации многогодишни житни треви. По годишна продуктивност на фураж, ранжирането при пасищен райграс за топ 10 включва 8 тетраплоиди, което определя полиплоидизацията като подходящ селекционен метод за повишаване на продуктивността; при тръстиковидна власатка, сорт Албена превъзхожда останалите; при образците ежова главица на първо място е сорт Дъбрава, превишаващ румънските Magda и Intensiv. По продуктивност на семена и елементите й: при пасищен райграс в Топ 3 са Тетрамис, Тетрани, Melpetra, при власатка румънските сортове превъзхождат Албена, а при образците ежова главица сорт Дъбрава е най-продуктивен за семена. Създадени са перспективни мутантни линии суданка и сорго и се изпитват в КСО за РХС и БСК (продуктивност, морфология и биология). Установена е селективността на хербициди за борба с плевелите при семепроизводството на многогодишни житни треви, сорго и суданка, както и ретарданти и алелопатични взаимоотношения. Анализирани са сухи растителни проби от надземна биомаса на многогодишни житни треви, сорго и суданка по 12 показатели за състав и качество на фуража. Извършва се сортоподдържане на сертифицирани сортове многогодишни житни фуражни треви на ИФК, Плевен и са произведени семена на селекционера за създаване на нови ПБ посеви от: тръстиковидна власатка Албена, пасищен райграс Хармония, пустинен житняк Морава и гребенчат житняк Свежина и ежова главица Дъбрава. Организирано е семепроизводство на ПБ семена от тях. Получени са семена от размножения на 2 селекционни номера тетраплоиден пасищен райграс.

Проект P 138 “Селекция, сортова агротехника и семепроизводство при бобови фуражни култури ”,
Ръководители: Проф., д-р Даниела Кертикова, Проф., дсн Тодор Кертиков,
Срок: 01.01.2014 – 31.12.2016 г.


Целта на проекта е обогатяване, проучване и ефективно използване на генофонда на растителните ресурси от бобови фуражни култури (люцерна, червена и хибридна детелина, пролетен и зимен грах, звездан и зимен фий), създаване на нови сортове и технологии за семепроизводство им. Осъществена е селекционна оценка на 15 двойнолинейни хибрида люцерна и 12 потомства на родителските компоненти на хибридите. Излъчени са генотипове люцерна от хибридните комбинации 1/4х9/4, 1/6х9/6 и 9/5х1/5, които са високопродуктивни и с бърз темп на подрастване на третата година от отглеждането им. Извършват се комплексни проучвания с кандидат сорт пасищна люцерна (№ 3АS). Пасищната люцерна се характеризира с по-голям брой стъбла, висок добив суха маса и по-високи стойности на качествените показатели в сравнение със стандарта Приста 3. Установени са ясно изразени различия в количеството на свежата биомаса формирана при сортове и популации звездан, което е предпоставка за ефективен селекционен процес. По пътя на изкуствената полова хибридизация е създадено генетично разнообразие при зимния фуражен грах. Селекционният процес е продължен с проучването на F4 хибридни поколения на кръстоските Shambovii х Плевен 10 и Rosacrono х Плевен 4. Извършва се селекционна оценка на девет линии зимен фуражен грах с произход от междусортова кръстоска Керпо (ssp. sativa) х Мир (ssp. arvense). Установяват се достоверни различия между линиите и стандарта по отношение на продължителност на фаза цъфтеж, ранозрялост и добив зърно. Проучени са в динамика растежа и развитието на линии зимен грах и три житни култури (пшеница, ечемик и тритикале). Установени са подходящи комбинации между тях за зелено косене, за приготвяне на силаж, сено и сенно брашно. Събрана е работна колекция от 90 образци зимен фий с различен произход и подвидова принадлежност. Проучени са 30 варианта по фенологични показатели и количествени признаци, като селекционен интерес представляват сорт Аско 1, №2, №3, Detenicka Panonska, K-29800 и K-30671. Проучва се селективността и ефикасността срещу кускута (Cuscuta epithymum L.) на биологичен тор с контактен хербициден ефект при два сорта люцерна. Осъществено е предварително размножаване на 12 перспективни линии фуражен грах. С изпълнението на задачите по тема сортоподдържане и семепроизводство има доказан финансов ефект за ИФК, Плевен. Институтът е получил лицензионно възнаграждение (роялти) от договори за семепроизводство на люцерна сорт ДАРА и сорт ПЛЕВЕН 6.

Проект ПОЗМ 184 “Екологосъобразни подходи за повишаване на почвеното плодородие, продуктивността на фуражните култури и защита от вредители при конвенционално и биологично производство”,
Ръководители: Доц., д-р Наталия Георгиева, Доц., д-р Ивелина Николова,
Срок: 01.01.2014 – 31.12.2016 г.


Осъществена е експериментална дейност, включваща 4 подтеми и 21 задачи, с активното участие на 18 научни сътрудници. Обект на изследвания са били 15 бобови и житни култури (Pisum sativum, Pisum arvense, Vicia sativa, Vicia villosa, Medicago sativa, Lupinus albus, Lupinus luteus, Vicia faba, Sorghum sudanense, Lolium perenne, Lotus corniculatus, Onobrychis viciifolia, Trifolium repens, Phacelia tanacetifolia, Triticum aestivum), представени от 64 сорта, и 18 плевелни видове. В условия на биологично производство на фуражните култури е проучено самостоятелното и комбинирано действие на органични торове (Биофа, Литовит, Нагро, Био-1), биоинсектициди (Пиретрум, Нимазал, Агрикол, Мадекс), растежен регулатор (Поливерзум) и биохербицид (Сегадор), а в условия на конвенционално производство - на комлексни листни торове (Мастербленд, Кристалон, Бурал), синтетични инсектициди (Протеус, Ефория, Нуреле Д), хербициди (Стомп Аква, Стомп Нов 330 ЕК, Уинг П, Лумакс 538 СК, Лаудис ОД, Стелар 210 СЛ, Екип СК, Пасифика ВГ, Биопауър, Аксиал Едно, Корело Дуо, Клоквинтоцет, Корида 75 ВДГ, Аксиал, Дикопур Ф) и фунгициди (Импакт, Фоликур 250 ЕВ и Пиктор). Използвани са комплекс от методи и модели за оценка на редица количествени и качествени параметри, както и статистически методи за определяне достоверността на получените резултати. Осъществена е икономическа и енергийна оценка на биологичното и конвенционалното отглеждане на основни едногодишни фуражни бобови култури. Като резултат от разгърната широка експериментална дейност, са установени различни практики, свързани с повишаване на почвеното плодородие, продуктивността на основни фуражни култури и запазването им от вредители, залегнали в основни регламенти на ЕС и националното ни законодателство за условия на биологично производство – зелено торене за повишаване на почвеното плодородие, създаване на многогодишни тревостои за секвестиране на въглероден диоксид, определяне на видове и сортове с изразена стабилност, продуктивност и толерантост към вредители, както и широка гама от органични пестициди и торове. За условията на конвенционално аграрно производство са предложени екологосъобразни подходи (оптимизиране дози на торене, редуциране дози на приложение на инсектициди и хербициди, определяне на хербициди и фунгициди с висока селективност и ниска токсичност, комбинации от синтетични препарати с изразено синергично действие), свързани с понижен риск от замърсяване на околната среда и препоръчителни за използване в практиката.

Проект ПОЗМ 185 “Нови технологични подходи при създаване на многогодишни тревни смески за устойчиво земеделие”
Ръководител: Доц., д-р Вилиана Василева,
Срок: 01.01.2014 – 31.12.2016 г.


Проучени са технологични подходи при създаване на пасищни тревостои - сеитба на многогодишни бобови и житни култури, и тревни смески, под покров на едногодишни бобови и житни култури. Пролетен фуражен грах и фий могат да се използват като покров при сеитба на еспарзета, звездан, люцерна, и на смески на същите с ежова главица. С азотфиксиращата си способност те оказват положително влияние върху основните култури през първата година, натрупвайки и обогатявайки почвата с азот, както и през следващите, след отмиране и разграждане на грудковата и коренова биомаса. Овес, използван като покров потиска основните култури и житния компонент в смеските. Така, основните култури не могат да проявят продуктивния си потенциал, а ежовата главица в смески, конкурентността на плевели. Определени са някои биологични и екологични особености на подземна детелина (Trifolium subterraneum L.) - едногодишен бобов самозасяващ се вид и възможност за включването му в състава на смески с традиционни фуражни бобови и житни култури. С оглед рационално провеждане на отбор от желани генотипове с повишен симбиотичен азотфиксиращ потенциал е извършена селекционно-генетична и технологична оценка на изходен материал от някои едногодишни бобови култури.

Проект Ж 116 „Оптимизиране използването на зърно от бобови култури като източник на протеин в дажбите на овце и агнета”
Ръководител: Проф, дсн Атанас Кирилов,
Срок: 01.01.2015 – 31.12.2016 г.


Целта на проекта е да се проучат възможностите за оптимизиране използването на зърно от бобови култури като източник на протеин в дажбите на овце и агнета. В опит по смилаемост с овни на дажби с участието на зърно от соя е установено, че соево зърно третираното при висока температура не се приема с охота от овните и не бе консумирано изцяло в сравнение с нетретираното. Следствие на по-ниската консумация на третирана соя смилаемостта на дажбата бе с 2.0% по-ниска в сравнение с тази на дажбата с нетретирана соя. При определяне на апетитността на цяло растение от грах, фий, нахут, бакла, соя и люцерна, предложени като зелена маса и сено е установено, че с най- висока апетитност като зелена маса е фия и люцерната, а с най-ниска, почти нулева е тази на баклата и нахута. Като сено с най-висока апетитност е грах, люцерна и фий. При определяне на апетитността с овни на зелена и суха маса от грах, фий, соя, люцерна, нахут и бакла е установено, че времето за достъп от 5 – 10 – 15 и 20 min влияе върху общото количеството поет фураж, но не влияе върху относителния дял на всеки фураж от общо консумираното количество. В сравнителни полски опити е установено, че бялата лупина и граха имат по бърз темп на растеж в сравнение с това на соята, фия и нахута. Най-кратък период от цъфтеж до пълна зрелост се наблюдава при фия - 29 дни, следван от грах и бакла 55 дни, а при нахут и соя съответно 56 и 64 дни. В лабораторни опити е установено, че при термично третиране на соевото зърно, антитрипсиновата активност намалява почти наполовина спрямо първоначалната.

Проект МОН двустранно сътрудничество с Китай «Селекционно-технологични аспекти, оценка и използване на житни и бобови фуражни растения, като източник на фураж за хранене на преживни животни и устойчиво развитие на земеделието при сухи условия» Institute of Forage and Grasslands sciences of Heilongjiang Academy of Agricultural Sciences, China, Shen Zhong Bao,
Ръководител: Проф., дсн Атанас Кирилов,
Срок: 01.01.2014 - 31.12.2015 г.


Проектът е съвместна разработка на Института по фуражните култури, Плевен и Института по фуражи и пасища към Хейлонгджанската селскостопанска академия, Харбин, Китай. Целта е да се издирят и проучат, чрез използване на съвременни методи за оценка, видове генетични ресурси от многогодишни фуражни растения, устойчиви на суша и студ, като основа за създаване на нови сортове с висок добив и хранителна стойност. Проучване и обмяна на екологосъобразни технологии за отглеждане на многогодишни житни и бобови фуражни култури, устойчиви на суша и студ. Обмен на житни и бобови видове, отглеждани при условия на провинция Харбин и на България, като основа за съвместна бъдеща селекция. Обмен на методи и подходи за оценка качествените показатели и хранителната стойност на фуражи и пасищни тревостои. Дейността през първия етап на проекта е свързана с изпълнението на целите и задачите заложени в проекта. Между ИФК, Плевен – България и ИФКЛ, Харбин - Китай са съгласувани съответните програми и организирането на Китайско-Български семинар по фуражно производство. В рамките на проекта е извършено посещение на български учени в Хейлонгдзянската селскостопанска академия – Института по фуражни култури и ливадарство, гр. Харбин, Китай и посещение на китайски учени в ИФК, Плевен, които се запознаха с дейността на съответните институти. Подготвени са доклади, които са представени от наша страна на семинара по фуражно производство, проведен в Китай. Обменени са семена от сортове фуражни култури и диви форми растения от флората на България и Китай. По време на визитата ни в Китай е подписан 5-годишен договор за двустранно взаимноизгодно сътрудничество между Института по фуражните култури, Плевен и Института по фуражни култури и ливадарство, гр. Харбин, Китай за периода 2015-2020 г. През настоящата 2016 г. са отпечатани 2 броя публикации на учени от ИФК-Плевен представени като доклади при посещението им в Китай в списание на Хейлонгдзянската селскостопанска академия, гр. Харбин. Също през 2016 г. са получени от МОН средствата за изпълнение на втората фаза на проекта.

Проект «Операция опрашител: Създаване и управление на полски ивици с оглед запазване на биоразнообразието»
Ръководител: Проф., дсн Атанас Кирилов,
Срок: 01.01.2014 - 31.12.2015 г.


Настоящият проект е разработван в съответствие с целите на сключен договор между Синджента България ЕООД и Институт по фуражните култури – Плевен. Интензификацията на растениевъдството и използването на големи количества пестициди през последните десетилетия доведе до унищожаването на голяма част от дивите пчели опрашители. Създаването на синори от цъфтящи едногодишни и многогодишни бобови култури може да подобри условията на местообитание и увеличи биоразнообразието и числеността на опрашителите. Целта на Проекта “Операция Опрашител” е да се демонстрира, че устойчиво управление на околната среда и интензивното земеделие могат да съществуват съвместно в една и съща земеделска площ и че създаването на цъфтящи ивици са средство за поддържане и опазване на биоразнообразието от диви пчели опрашители. През 2016 г. разработките по проекта са представени на Европейски форум в Гърция. Отпечатани са в сборник от международния форум и в списание с импакт фактор.



РЕЗЮМЕТА НА ГОДИШЕН ОТЧЕТ 2015г. ПО ТЕКУЩИ И ЗАВЪРШВАЩИ ПРОЕКТИ


Проект P 137 „Генетични ресурси, селекция и семепроизводство на житни фуражни култури”,
Ръководител: Доц., д-р Анелия Илиева Кътова,
срок: 01.01.2014 г. – 31.12. 2017 г.


Целта е съхранение, поддържане и обогатяване на генетични ресурси при многогодишни житни фуражни треви, сорго и суданка, създаване на нови сортове с висока продуктивност и екологична стабилност, високо качество на фураж и семена, подходящи за различни направления на използване, семепроизводство на авторски и високи категории семена на житни фуражни култури. Чрез полиплоидизация и флоуцитометричен скрининг са създадени 2 нови сортове пасищен райграс Тетрани и Тетрамис – тетраплоидни, с висок продуктивен потенциал за фураж и семена, зимоустойчиви, дълготрайни, толерантни на листни болести и засушаване, с високо качество на фуража. Те са заявени в Патентно ведомство на Република България и за официално сортоизпитване за РХС и БСК по договор с ИАСАС за втора година. Новите сортове превишават по добив суха маса стандарта ИФК Хармония, както следва Тетрани с 9% и Тетрамис с 21%, средно от всички пунктове. Приключи успешно контролното изпитване за РХС на тръстиковидна власатка сорт Албена. Пасищен райграс сорт ИФК Хармония, гребенчат житняк, сорт Свежина и пустинен житняк, сорт Морава са включени в система на сортоподдържане и семепроизводство, произведени са висококачествени автентични семена на селекционера. Реколтиран е базов семепроизводен посеви от ежова главица, сорт Дъбрава. Проведени са експедиции в Родопите и са събрани 6 нови образци от многогодишни житни фуражни видове растения – местни екотипове, а чрез интродукция от Китай са получени 16 образци. Създадени са работни колекции за съхраняване и обогатяване на генофонда, при многогодишни житни треви, сорго и суданка. Получено е ново генетично разнообразие чрез комбинативна, мутационна и хетерозисна селекция, прилагане на полиплоидизация, хибридизация в т.ч. отдалечена и отбор по продуктивност, адаптивност към температурен стрес и засушаване, дълготрайност и качество на фуража. При изпитване на 14 потомства от междувидови кръстоски на пасищен райграс и червена, ливадна и тръстиковидна власатка чрез кластърен анализ са полученни данни за генетично сходство и различие между тях и са диференцирани по направления на използване – подходящи за декоративни цели и за фураж – пасищно и сенокосно използване. Създадени са перспективни мутантни линии суданка и сорго и са получени резултати от конкурсни сортови опити за РХС и БСК за тяхната продуктивност, морфология и биология. Проучва се селективността на хербициди за борба с плевелите при семепроизводството на многогодишни житни треви, сорго и суданка, както и ретарданти и алелопатични взаимоотношения. Анализирани са сухи растителни проби от надземна биомаса на многогодишни житни треви, сорго и суданка по 12 показатели за състав и качество на фуража.


Проект P 138 “Селекция, сортова агротехника и семепроизводство при бобови фуражни култури ”,
Ръководители: Проф., д-р Даниела Кертикова, Проф., дсн Тодор Кертиков,
Срок: 01.01.2014 – 31.12.2016 г.


Целта на проекта е обогатяване, проучване и ефективно използване на генофонда на растителните ресурси от бобови фуражни култури (люцерна, червена и хибридна детелина, пролетен и зимен грах, звездан, еспарзета и зимен фий), създаване на нови сортове и технологии за семепроизводството им. Обогатен е генофонда при люцерната и за втора година в работна колекция се проучват 40 образци люцерна в т.ч. 15 двойнолинейни хибрида, 12 потомства на родителски компоненти на хибридите, по 7 потомства на прости хибриди (АхВ; СхD) и 9 изходни форми. При изпитваните хибридни комбинации не се очертава ясно изразен реципрочен ефект по отношение на продуктивност. Най-висок хипотетичен и положителен истински хетерозис се установява при кръстоските 9/2 х 1/2 и 9/5 х 1/5. Осъществени са комплексни проучвания с кандидат сорт пасищна люцерна (№ 3АS) по отношение на: - тип на кореновата система в зависимост от междуредовото разстояние; - биологичен потенциал за паша; - характеристика на надземна биомаса и корени по качествени показатели и др. Проучват се в динамика растежа и развитието на девет линии зимен грах и три житни култури – пшеница, ечемик и тритикале. Тритикалето (сорт Ракита) със своя бърз темп на развитие, подходяща височина на стъблата, устойчивост на полягане и висок добив на зелена маса, към момента се оказва най-подходящата житна култура за смески със зимен грах за производство на фураж. Установени са подходящи комбинации между тритикале и линии грах за зелено косене, за приготвяне на силаж, сенаж, сено и сенно брашно. Получено е ново генетично разнообразие при зимния фуражен грах, излъчени са линии, които се отличават с ранозрялост, бърз темп на отрастване и с добра облистеност. При пролетния фуражен грах селекционен интерес в направление за зърно представлява линия № 29, която се характеризира с къс вегетационен период и превишава стандартните сортове (Керпо и Кристал) по редица признаци. Стартира селекционна програма при звездан с оценка по морфологични признаци и биохимични показатели на пет сорта и 11 локални популации от страната и чужбина. С цел отбор по продуктивност и ранозрялост продължава селекцията на зимен фий с произход от местна популация. Проучени са потомствата на четири отбрани генотипове и сорт Аско 1 (стандарт). Съществено различие между стандарта и генотиповете се отчита при настъпването на фаза пълна зрялост. При генотиповете тя е регистрирана с 10 дни по-рано. През годината е събрана работна колекция от 90 образци зимен фий с различен произход и подвидова принадлежност. Осъществено е предварително размножаване на 12 перспективни линии фуражен грах в т.ч 9 линии зимен фуражен грах и три пролетен. През 2015 г. Институтът е получил лицензионно възнаграждение – роялти от договори за семепроизводство на люцерна сорт ДАРА.


Проект ПОЗМ 184 “Екологосъобразни подходи за повишаване на почвеното плодородие, продуктивността на фуражните култури и защита от вредители при конвенционално и биологично производство”,
Ръководители: Доц., д-р Наталия Георгиева, Доц., д-р Ивелина Николова,
Срок: 01.01.2014 – 31.12.2016 г.


Установен е видовят състав на фуражни култури, способстващи за натрупване на органичен въглерод в почвата, ограничаващи отделянето на парникови газове в атмосферата и подобряващи почвеното плодородие. Растежът, развитието и продуктивността на пролетен фуражен грах и люцерна в условията на биологично производство се повлияват благоприятно от използването на органичните торове Литовит и Нагро, и биоинсектицидите Мадекс и Агрикол. Агрикол проявява по-високо токсично действие, осигуряващо добър и продължителен контрол на вредителите като при комбиниране с биологичния тор Нагро, защитното му действие на Агрикол се повишава. Органичните продукти повишават смилаемостта, протеиновата хранителна стойност и подобряват качеството на фуража. Прилагането на синтетичния инсектицид Ефория, в редуцирана доза и в комбинация с минералното масло Акарзин е свързано с повишаване на ефикасността на продукта, осигуряване на продължителна защита срещу Acyrthosiphon pisum и Adelphocoris lineolatus, повишаване на смилаемостта на сухото и органично вещество и енергийна хранителност на фураж от люцерна, и повишаване на продуктивността. Интродуцирани сортове, принадлежащи към видовете Vicia faba и Lupinus albus, показват добра екологична приспособимост, бърз темп на отрастване и висока продуктивност в условията на биологично производство. Плътността на Aphis fabae достига максимални стойности през репродуктивната фенофаза бобообразуване и зреене на семената при сортовете бакла като са установени такива с ниска степен на нападение. Проучена е жизнеността и биологичните прояви на сортове пролетен фуражен грах в зависимост от качеството на посевния материал като повредените с недоразвита ларва на Bruchus pisorum семена дават добра възможност за растеж и развитие и могат да осигурят създаването на добре гарниран посев със стабилни добиви. Третирането на люцерна и пролетен фуражен грах с течния тор “БУРАЛ” повишава продуктивността на фураж и добива семена. Комбинираното приложение на органичния продукт Сегадор с хербицидно действие с редуцирана доза Раундъп осигурява пълен контрол на едногодишни и многогодишни житни плевели. Установени са възможности за прилагане на хербициди, приложими за интегриран контрол на плевелите при Sorghum sudanense и Medicago sativa, както и биологичната активност на фунгициди срещу патогена, причинител на жълти листни петна (Pseudopeziza jonesii Nannf) при люцерна. Установен е алелопатичния ефект на водни екстракти от Sorghum halepense и типични заплевелители при люцерна. Доказано е, че добавянето на тимол не оказва инхибиращо въздействие върху покълването и първоначалното развитие на растенията. Установени са протеинова хранителна стойност, смилаемост и потенциална енергийна хранителна стойност на сортове фий в различни условия на биологично производство. Оценена е стабилността, икономическата и енергийната ефективност на смеси между препарати с различно биологично действие при Vicia sativa в условия на биологично и конвенционално производство. Проучена е апетитността на плевели, като с по-висока такава е зелената маса от канадска злолетница, тлъстига, мъртва коприва и балур. С ниска апетитност е щира, докато сеното от щир е с най-висока апетитност спрямо сеното от останалите плевели.


Проект ПОЗМ 185 “Нови технологични подходи при създаване на многогодишни тревни смески за устойчиво земеделие”
Ръководител: Доц., д-р Вилиана Василева,
Срок: 01.01.2014 – 31.12.2016 г.


Проучва се възможността многогодишни тревнофуражни култури, самостоятелно или в смески, да се засяват под покров на едногодишни бобови и житни култури, като полученият при това фураж се използва за сено и паша. Подземната детелина (Trifolium subterraneum L.) − едногодишен бобов самозасяващ се вид − е обект на изследване в проекта. Включването й като компонент в смески с традиционни тревнофуражни култури, подобрява ботаничния състав, намалява дела на плевелите, увеличава добива на суха маса и дълготрайността на пасищните системи. Извършва се селекционно-генетична и технологична оценка на изходен материал от едногодишни бобови култури за рационално провеждане на отбор от желани генотипове с повишен симбиотичен азотфиксиращ потенциал. Експерименталната работа по проекта продължава и се надяваме резултатите, след приключването й, да допринесат за консолидиране и приспособяване на научно-изследователската дейност към процесите за устойчиво развитие на земеделието.


Проект Ж 116 „Оптимизиране използването на зърно от бобови култури като източник на протеин в дажбите на овце и агнета” Ръководител: Проф, дсн Атанас Кирилов, Срок: 01.01.2015 – 31.12.2016 г.


Целта на проекта е да се проучат възможноститеза оптимизиране използването на зърно от бобови култури като източник на протеин в дажбите на овце и агнета. В съответствие с нея са проведени един научно-стопански опит (НСО) с лактиращи овце; три НСО с агнета; два опита за определяне апетитността на зърно от бобови култури и на зелени фуражи от зърнено-бобови култури; един сравнителен опит за определяне фуражната характеристика на едногодишни зърнено-бобови култури. При лактиращи овце не са установени достоверни различия в количеството и състава на млякото при използване на термично третирано зърно от соя за инактивиране на антитрипсиновия инхибитор и слънчогледов шрот. Установено е по-дълго време за подсирване на млякото от овце, получавали соево зърно. Направено е заключение, че термично третираното зърно от соя може да се използва като единствен източник на протеин при дойни овце с дневна млечност до един литър. Агнета с начална жива маса 15,5 kg, които са получавали гранулиран протеинов концентрат имат с 35,4% по-висок среден дневен прираст от този при агнетата, хранени с термично третирано зърно от соя, съответно 246 g/ден срещу 159 g/ден. Във втори опит с агнета с начална жива маса 22,8 kg е установено, че агнетата, получаващи като протеинов източник слънчогледов шрот имат с 19,1% по-висок среден дневен прираст от тези, получавали термично третирано зърно от соя, съответно 262 g/ден срещу 212 g/ден. В трети опит при агнета с жива маса над 25 kg не са установени достоверни разлики в средния дневен прираст при хранене със слънчогледов шрот или с термично третирано зърно от соя, съответно 214 g/ден и 221g/ден. Направено е заключение, че цяло термично третирано соево зърно, като единствен протеинов източник може да се използва при агнета след отбиване и жива маса над 25 kg. При сравняване апетитността на бобови култури е установено,че люцерната е с най-висока апетитност в сравнение с тази на едногодишни бобови култури. От зелената маса на едногодишни бобови култури с най-висока апетитност е фия, а граха, нахута, соята и бакла са с много ниска апетитност. При зърната с най-висока апетитност е соята, на второ място е граха, следван от фия, а нахута и баклата са с почти нулева апетитност. Термично третираното зърно от соя има с 39% по-ниска апетитност от нетретираното соево зърно.


Проект МОН двустранно сътрудничество с Китай «Селекционно-технологични аспекти, оценка и използване на житни и бобови фуражни растения, като източник на фураж за хранене на преживни животни и устойчиво развитие на земеделието при сухи условия» Institute of Forage and Grasslands sciences of Heilongjiang Academy of Agricultural Sciences, China, Shen Zhong Bao, Ръководител: Проф., дсн Атанас Кирилов, Срок: 01.01.2014 - 31.12.2015 г.


Проектът е съвместна разработка на Института по фуражните култури, Плевен и Института по фуражи и пасища към Хейлонгджанската селскостопанска академия, Харбин, Китай. Целта е да се издирят и проучат, чрез използване на съвременни методи за оценка, видове генетични ресурси от многогодишни фуражни растения, устойчиви на суша и студ, като основа за създаване на нови сортове с висок добив и хранителна стойност. Проучване и обмяна на екологосъобразни технологии за отглеждане на многогодишни житни и бобови фуражни култури, устойчиви на суша и студ. Обмен на житни и бобови видове, отглеждани при условия на провинция Харбин и на България, като основа за съвместна бъдеща селекция. Обмен на методи и подходи за оценка качествените показатели и хранителната стойност на фуражи и пасищни тревостои. Дейността през първия етап на проекта е свързана с изпълнението на целите и задачите заложени в проекта. Между ИФК, Плевен – България и ИФКЛ, Харбин - Китай са съгласувани съответните програми и организирането на Китайско-Български семинар по фуражно производство. В рамките на проекта е извършено посещение на български учени в Хейлонгдзянската селскостопанска академия – Института по фуражни култури и ливадарство, гр. Харбин, Китай и посещение на китайски учени в ИФК, Плевен, които се запознаха с дейността на съответните институти. Подготвени са доклади, които са представени от наша страна на семинара по фуражно производство, проведен в Китай. Обменени са семена от сортове фуражни култури и диви форми растения от флората на България и Китай. По време на визитата ни в Китай е подписан 5-годишен договор за двустранно взаимноизгодно сътрудничество между Института по фуражните култури, Плевен и Института по фуражни култури и ливадарство, гр. Харбин, Китай за периода 2015-2020 г.


Проект «Операция опрашител: Създаване и управление на полски ивици с оглед запазване на биоразнообразието» Ръководител: Проф., дсн Атанас Кирилов, Срок: 01.01.2014 - 31.12.2015 г.


Настоящият проект е разработван в съответствие с целите на сключен договор между Синджента България ЕООД и Институт по фуражните култури – Плевен. Интензификацията на растениевъдството и използването на големи количества пестициди през последните десетилетия доведе до унищожаването на голяма част от дивите пчели опрашители. Създаването на синори от цъфтящи едногодишни и многогодишни бобови култури може да подобри условията на местообитание и увеличи биоразнообразието и числеността на опрашителите. Целта на Проекта “Операция Опрашител” е да се демонстрира, че устойчиво управление на околната среда и интензивното земеделие могат да съществуват съвместно в една и съща земеделска площ и че създаването на цъфтящи ивици са средство за поддържане и опазване на биоразнообразието от диви пчели опрашители. Върху създадени за целта смесени и самостоятелни посеви от фуражни бобови култури в т.ч. еспарзета, звездан, люцерна, фацелия, червена детелина са извършени наблюдения върху състава на посевите и разнообразието от пчели опрашители. Определен е периода на цъфтеж. Установено е, че продължителността на цъфтежа през отделните години зависи от метеорологичните условия. С най-продължителен период на цъфтеж е еспарзетата, следвана от звездана, фацелията и люцерната. През 2015 г. се наблюдава по-къс период на цъфтеж при всички бобови, вероятно поради по-високите температури и по-малкото дъждовни дни в сравнение с 2014 г. Установено е, че най-висока плътност на медоносната пчела Apismellifera (Apoidae) се наблюдава при фацелията, следвана от еспарзета. Еспарзетата, звездана и люцерната във фаза цъфтеж се посещават от 6 вида диви пчели. Опрашващата ентомофауна по люцерната е най-многочислена и разнообразна като доминиращ вид е Euceralongicornis. Метеорологичните условия оказват влияние не само върху периода на цъфтеж при бобовите, но и върху динамиката на пчелите опрашители.